Остров Реюнион

Реюнион - уникалният остров на контрасти, той е еднo от най-екзотичните места на Земята. Реюнион е френска отвъдморска територия, разположена в близост до оство Мадагаскар. От природогеорграфска гледна точка е част от Африка, но политически е равнопоставена част от Френската република, и като такава има статут на департамент, регион, c представителство във френския парламент и Сенат. Реюнион е част от Европейския съюз и валутата е евро.  Включен е в списъка на Световното културно наследство на човечеството по време на 34-ата сесия на Комитета на ЮНЕСКО, заради своя национален парк на тропическите гори.

Реюнион е едно от най-запазените места в Индийския океан. Островът е известен с действащия си вулкан. Най-горещият период през годината е от Декември до Март, когато температурата е около 30°C. Най- благоприятните месеци за почивка са месещите юли и август, когато температурата е 24 –26°С. Столицата е Сеинт Денис, основния език е френски. 

Вулканичният остров датира от преди повече от 3 милиона години. Площта му достига 2 512 квадратни километра, като дължината на бреговата ивица е 210 километра. Островът е известен с богатата флора и фауна, в която има видове, които не се срещат никъде другаде по света. Високите планински върхове и стръмните хребети, както и действащият вулкан са достатъчно предизвикателство за любителите на приключенията и екстремните изживявания. Едно от малкото останали девствени места, събрало в себе си 1001 лица.

Преди колонизацията островът е бил необитаем и първите заселници са били френските колонизатори и роби от Африка, работещи в плантациите от кафе и захарна тръстика, в средата на 17 век. Робството е премахнато през 1848г. Островът се е наричал Маскарен, (на името на откривателя Педро Маскареня) след това Бурбон, като сегашното си име носи именно от края на робството. Населението днес е 833 000 души, с изключително разнообразен етнически състав.

Днес на острова се организират много екскурзии до трите кратера, лунния пейзаж на вулкана, резерватите, старите индийски храмове, ванилови плантации, запазени колониални къщи, водопади, джунгли и още много други.

Остров Джебра

Остров Джерба е най-големият средиземноморски остров на Африка. площта му е 514 км². Повърхността на острова е равнинна. Разположен е в залива Габес край бреговете на Тунис, на 120 км. от границата с Либия. За източници на вода се използват артезиански кладенци. Населението е 139 517 души. Има 3 града: Хумт Сук (с около 65 000 жители), Мидун (50 000) и Ажим (24 000). На острова днес живеят главно араби и бербери, а съществувалата много векове голяма еврейска общност практически напълно е преселена във Франция и Израел през втората половина на XX век.
Да се стигне до тук е доста удобно, защото на международното летище „Мелита” има редовни полети от Тунис и Европа. Самият остров е свързан с континента с древен римски път.

Остров Джерба

 

Остров Джерба е митологично и екзотично място. Според Омир това е префектното място, където човек може да си почине. Смята се, че именно тук са живели лотофагите, които поетът възпява в своята „Одисея” и които са били хора, хранещи се с лотос. Легендата разказва, че Одисей и екипажът на кораба му са слезли на този бряг и са се наслаждавали на наркотичното отпускащо действие на лотосовите плодове.

Днес туристите на острова могат да опитат осъвременения вариант на тази напитка, която се нарича буха. Макар и не особено здравословна, тя е примамливо питие за посетителите, но за разлика от древността днес не се приготвя от лотос, а от ферментирали плодове – предимно смокини и фурми.

Според друго предание именно на Джерба прекрасната нимфа Калипсо в продължение на седем години е държала в плен легендарния Одисей, за да се възползва от ласките му по всички възможни начини.

Този остров очарова с зеленината си и приказната си красота. Финиковите палми и кристалното море с прекрасни плажове са привлекателни за хиляди туристи от цял свят. Тук туристите могат да отседнат в най-елитните хотелски вериги.

Остров Джерба

Главния град на Джерба се нарича Хум Сук (Houmt Souk), а негото население е повече от 70 000 души. На Джерба се намира и най-древната синагога Гриба, чиято възраст е почти 26 века.

 синагога Гриба

От острова се организират и екскурзии до континенталната част в това число и до Сахара.

Особено интересна забележителност тук е замъкът изсечен в планината, както и малкия остров близо до Джерба, на който се отглежда розово фламинго. Гледката на оцветеното в розово от птиците небе очарова повечето туристи. Интересен факт е, че на острова строежът на многоетажни сгради е забранен.

розово фламинго

 

Повечето от хотелите са издържани в традиционния стил на местните домове – квадратни бели здания с куполен покрив. На Джерба винаги са се отнасяли с изключително внимание към традициите и архитектурата.

Основният поминък на местното население е риболовът, който и до днес се осъществява по начин, традиционен за миналото. На пазара или сука е пълно с всевъзможни стоки, които привличат вниманието на туристите – всевъзможни сувенирим кожени изделия, килими и др.

Нуси Бе

Нуси-Бе е разположен до северния бряг на Мадагаскар. Този остров е една от най-популярните туристически дестинации. На него има вулканични езера, странни коралови рифове и други достойни за изследване места. Интересна е и фауната на острова: лемури, хамелеони и малки брукезии (най-малкият хамелеон в света). С една дума, любителите на дивата природа ще бъдат във възторг. През май тук се събират любителите на музиката- тогава на острова се провежда известен музикален фестивал - Donia Music Festival.

Нуси-Бе

Нуси-Бе

Остров Мавриций

Остров Мавриций е малък, мултикултурен остров в Индийския океан, източно от Мадагаскар и югоизточно от Сейшелските острови. Мавриций бил необитаем, докато през 1598 г. пет кораба на холандския военноморски флот се отклонили от курса си по време на циклон и така достигнали земите на острова. Почти век по-късно той отново останал безлюден поради тежки климатични условия. През 1715 г. острова минава под френско владение с ново име Ил дьо Франс, а през 1810 под британско. От този момент нататък, островът е преименуван отново на Мавриций и остава под контрола на британците до неговата независимост през 1968 г. Мавриций е известен като единственото местообитание на Додо. Тази птица е била лесна плячка за заселниците поради теглото си и неспособността си да лети и един от най-ранните примери на животно изчезнало поради действията на хората. 

Мавриций

 

Мавриций

 Мавриций

Остров Мавриций (заедно с островите Реюниън и Родригес) е част от Макаренския архипелаг, разположен в югозападната част на Индийския океан и възникнал в следствие на множество подводни вулканични изригвания преди около 10 млн години. Най-близкият до Мавриций континент е Африка, а на 900 км. от него са земите на остров Мадагаскар.

Населението на Република Мавриций е общо 1 288 000 души (2009). Етническият състав на населението е разнообразен. Доминират индомаврицийците (68%), потомци на индийски наемни работници, докарани насила на островите през XIX в. Втората по големина етническа група (27%) е със смесен произход- маврицийци-креоли.Официалният език е английския, други езици: френски-креолски, бихари, хинди, тамилски. Основните религии са индуизъм, християнство (католици), ислям (сунити).

Мавриций не предлага само приказно красиви плажове, палми и хотели. Благодарение на силното влияние на Великобритания и Франция, както и на техните предшественици – датчаните, на острова можете да видите съхранени останки от първите селища и от внушителните имения, строени преди векове. Най-значими сред тях са руините на имението Балаклава, разположено на няколко метра от Залива на костенурките (кръстен така през XVI от португалците, заради големия брой костенурки, обитаващи тази част на Мавриций), и Датските руини в близост до пристанището, които са от първото основано на острова селище (от началото на XVII в.). 

 

Един от крайъгълните камъни в историята на Мавриций, и съответно една от най-ценните забележителности на острова, са кулите Мартело. От общо пет, построени от британците в периода 1832 – 1835 г. в близост до Порт Луи, са оцелели само три. Едната от тях е реставрирана и е превърната в музей. На няколко километра от тях е едно от главните рибарски селища на острова – Маебург, основано във великолепния залив „Grand Port“ през 1804 г.

Кабо Верде

Kабо Верде (наричана още Зелени нос) е островна държава сред водите на Северния Атлантически океан в екорегиона Макаронезия, близо до западното африканско крайбрежие. Архипелага се състои от 10 основни острова (9 от тях обитаеми) и 8 островчета, разположени на площ от 4033 кв.км, пръснати срещу бреговете на Сенегал. Те са разделени на 2 основни групи - Неветрени острови (Барлавенту) и Подветрени острови (Сотавенту). Към първа група, най-северната, спадат Санто Антао, Сао Висенте, Санта Лусиа, Сао Николау, Сал и Боа Виста.

Kабо Верде

Kабо Верде

 

Санто Антао

 

Сао Висенте

 

Санта Лусиа

Сао Николау

 

 Сал

Боа Виста

 

Втората група, най-южната на архипелага, се състои от Майо, Сантяго (Сао Тиаго), Фого и Брава. 

Островите са предимно скалисти с вулканичен произход, но действащ вулкан има само на остров Фого - Пику ду Фогу. Сал, Боа Вишта и Майо, които са по на изток, са плоски, песъчливи и сухи. Климата в страната е тропически и топлото време е целогодишно. Температурите варират от 24°C през януари и февруари до 29°C през септември. Септември е най-влажния месец. Независимо от геоложкия си произход, островите предлагат учудващо многообразие от пейзажи - от ефектни декори до красиви планински пустеещи плажове. В действителност, всеки остров на Кабо Верде има своя специфичен характер - буйният и оживен Сантяго, песъчливият и солен Сал, вулканичният Сао Николау и дайвинг рая на Боя Виста. Сао Висенте пък се отличава с пищния си каранавал, който се провежда всяка година през август.

Необитаемите острови са открити от португалеца Антонио Фернандеш през 1445 г. и колонизирани от португалците няколко години по-късно. Благоприятното им географско разположение превръща Кабо Верде в проспериращ център на търговията с роби, но забраната й през 1876 г. довежда страната до икономически спад. Недоволството от управлението на Португалия ескалира и през 1975г. независимо движение извоюва независимостта на републиката. През 20 век тя служи като морски порт.

Населението по островите наброява около 500 000 души, като повечето са потомци на африкански роби с европейци и някои все още говорят на креолски диалект. Другите са черни и само 1% са бели. Столицата е Прая и се намира на най-големият по размер и население остров Сантяго. Тя е най-гъсто населения град. Официалният език е португалският, но се среща и креолски и някои характерни за този район африкански езици.

Много от градовете на островите са запазили португалската архитектура и си струва да се видят. Правителството на Кабо Верде се опитва да развива туристическата индустрия и разширява инфраструктурата опитвайки се да побере по-голям брой посетители, привлечени от тази необичайна, но атрактивна дестинация. Островите са очарователна смесица от африкански и европейски обичаи и поведение. Водите около бреговете са с отлични условия за водни спортове, като уиндсърфинг, гмуркане (с потънали кораби, датиращи от 16 век) и ветроходство. Въпреки това, изолацията на Кабо Верде е благословия, оставяйки тези острови девствени и сравнително неоткрити. Сао Висенте определено е един от най-красивите и си заслужава да бъде посетен. Настаняването е разнообразно и ще задоволи всякакви нужди. 

Островите Кабо Верде са идеално бягство през цялата година с много атрактивни температури, зашеметяващи плажове, тюркоазени води на океана и не на последно място историческата мистерия на колониалните градове като Рибейра Гранде и Миндело - първите европейски градове в тропиците.

Канарски острови

Канарските острови са архипелаг в Атлантическия океан и една от автономните области на Испания. Разположени са на 100 км от брега на Африка и са испанско владение от 1405 г. Името им идва от порода кучета, селектирана за охрана на каторжници. Според легендата на коренните жители, на връх Тейде живее богът, родител на седемте острова. Сянката която Тейде хвърля е 200 километра на вътре в океана. Площта им е 7273 км². Най-големият остров и най-населеният Тенерифе. Най-голям град е Лас Палмас де Гран Канария. Изградени са от базалт. Тропически климат и растителност (банани, цитрусови, лозя,тютюн). Важна транзитна база (пристанището на Санта Крус де Тенетифе и Пуерто де Лас Палмас).

Канарските острови

Често наричат Канарските острови Европейските Хаваи. Благодарение на постоянния, мек и сух климат  на Канарските острови никога не е прекалено горещо или студено. Средномесечната температура на въздуха не пада по-ниско от 21°С (през декември – февруари) и не се вдига по-високо от 28°С (през юли – август).

А температурата на водата в крайбрежната зона незначително се колебае около 20°С, затова да се къпите в океана можете през цялата година.

Уникалните природни условия ежегодно привличат милиони туристи, спасяващи се от студа и влагата на континенталната зима. Достъпността , великолепните плажове, екзотичните субтропически ландшафти с вулкани и гори, добре развитата туристическа инфраструктура, която служи за пример на много страни – всичко  това прави Канарските острови важен център на европейския туризъм.

Тенерифе

Тенерифе е най-големият и населен канарски остров с площ от 2 034 km² и население 908 555 души (2011). Намира се в Атлантическия океан на 300 км западно от бреговете на Африка и 1300 км югозападно от континентална Испания. Най-голям град е Санта Крус де Тенерифе, който е и една от двете столици на автономията Канарски острови.

Поради мекия си тропичен климат е наречен „островът на вечната пролет”.

Основно перо в икономиката на Тенерифе е туризмът. Островът се посещава от над 5 млн души годишно – най-много от всички канарски острови. Освен плажният отдих, интерес за туристите представлява и вулканът Тейде, карнавалът в Санта Крус, старинната архитектура и др. Развити са и земеделието, риболовът, търговията и промишлеността. Като всички острови от архипелага, Тенерифе е частично безмитна зона.

Испанците превземат Тенерифе в края на 15 век след двугодишна битка с местните гуанчи – народ с неизяснен произход. При пристигането на европейците, гуанчите живеят още в каменната ера – обитават пещери, обличат се в животински кожи и не познават металите, но оказват сериозна съпротива на завоевателите си.

Гран Канария е вторият най-населен остров на архипелага, след Тенерифе.  На острова се намира  най-големият град на Канарските острови  -  Лас Палмас де Гран Канария, с население почти 400 000  души.  Площта на острова е 1560 кв.км.  известен е с името  "малък континент",  заради разнообразната природа  и  климат,  въпреки малките му размери.  Гран  Канария  може  да  предложи  на  туристите пустинни гледки,  райони  с  тропическа зеленина,  снежни върхове  и  остри зъбери,  които сякаш се потапят  в  пясъчните брегове  на  Атлантика.  Растителността на острова може да бъде видяна на далечни кътчета, като Америка,  Европа  и  Африка.  Можете да видите  дефилетата  на  Tejeda с бадемови дървета,  и   котловината  Mogan  с  култивирани  овошки.

Гран Канария

Лансароте е най-източният от Канарските острови, посещаван основно от туристи от  Северна Америка.  Населението му е малко над 130  хиляди  човека,  а  площта му  е 845 кв.км.  Релефът на Лансалоте наподобява  лунния пейзаж  и  разполага с около 300  вулкана.  Макар че всички острови  на  архипелага са с вулканичен произход,  Лансалоте  усеща най-често  силата на природата  чрез множеството вулканични изригвания  на  своята  територия.  През 18-ти и 19-ти  век  заради  вулкани  около 200 кв.км.  са  изгорени.

Лансароте

На острова се намира  националният парк Тиманфая,  който се състои от застинала вулканична лава.  В парка могат да се видят  Огнените планини, които сякаш пресъздават Земята по време на праисторическото й минало,  с огромни червени кратери. Лансароте  е  малък като размери, затова за туристите е лесно да го обиколят пеша  или  на камила.  Можете да разгледате  и  пещерата  La Cueva de los Verdes,  създадена от горещата лава преди три хиляди години.

 Пещерата  La Cueva de los Verdes

Под повърхността има серия  от  пещери и езера,  а  в  най-северните части на острова се намира Mirador del Rio – точка, от която можете да видите спираща дъха панорама на океана.

Панорама от Mirador del Rio

Фуертевентура е най-дългият от Канарските острови, а също и един от по-слабо населените – извън сезона на острова живеят  по-малко от 100 000 човека.  Островът изумява с красивите си пустинни гледки и се намира само на 90 километра  от  бреговете на Африка.  Той е най-старият на архипелага  и  е  известен със своите дълги  пясъчни плажове  и  кристални води.  Основен транспорт  на  острова са камилите,  които  издържат на горещите и сухи условия.  Тук се намира националният парк  Дюните,  който сякаш пресъздава атмосферата на огромната  Сахара.

 

Фуертевентура

Ла Гомера  е  с  население  едва 22 000 души.  Това е единственият остров  от архипелага,  който не е с  вулканичен  произход.  На острова  се  намира паркът  Гарахонай,  който предлага интересно пътешествие във времето  чрез  папрати,  непокътнати  в  развитието си от времето на динозаврите.  Ла Гомера има интересна култура,  като  населението на островите  общува  по много интересен начин,  чрез свирене с уста,  наречено  силба.  Учениците на острова  даже имат специален предмет в тази област, а много от  възрастните хора на острова  все  още използват свиренето  с  уста при разговори помежду  си.  Островът заема площ от 378 кв. км. и е известен преди всичко с девствената си природа.

 

Ла Гомера

Ла Гомера

Ла Палма е  наречен  "la isla bonita"  или  "красивият остров",  тъй като  е  най-зеленият от Канарските острови.  През 2002 година островът е обявен за Биосферен резерват на ЮНЕСКО.  Площта му е 706 кв.км  и  включва вулкани,  лаврови дървета,  дерета  и  извори, както и национален парк  La Caldera de Turburiente,  който е масивен  кратер,  сформиран от ерозия,  с периметър 9-10 километра.  Паркът разполага  с  гъсти гори  и  богатство от растения,  над 100.  Островът е истинско  приключение за любителите на дивата природа  и  еко  туризма.

Ел Йеро разположен сред водите на Атлантическия океан на близо 385 км от африканското крайбрежие, той е най-западният остров от архипелага,  с  площ  278 кв.км. Ел Йеро не е гъсто населен остров, едва около 10500 души живеят на него. Близо 90% от тях са испанци, а другите 10% са чужденци, живеещи тук постоянно, привлечени от прекрасното време, красивата природа и спокоен ритъм на живот. Официалният език на Ел Йеро е испанският, а основна религия - християнството. Повечето от местните жители са католици. 

 Ел Йеро

Той е най-младият от островите,  на 1.2 милиона години,  макар че вулканът му  е  сред  най-старите в района.  Най-близо до него се намират островите Ла Гомера и Ла Палма. Островът  е  изключително красив и зелен,  с  богата природа и разнообразна фауна.   Ел Йеро е най-малкият и най-малко познат  от  Канарските острови,  макар че има какво да предложи на туристите.  Красивите  плажове и  гори,  вулканичните кратери и върхове са само част от красотите на острова. Основна атракция за туристите са естествените басейни,  образувани по крайбрежието  на  острова,  а  богатата вулканична почва дава възможност на местните да произвеждат вкусна продукция,  от която изготвят страхотни местни ястия.